Праисторическата североамериканска култура Кловис датира от периода 10 000 години пр.н.е. Тя се е развивала в централните и южни равнинни части на континента. Там тези общности развили вероятно най-ранната индианска култура, от която са намерени множество каменни копия и остриета, развити от по-прости инструменти. Генетични изследвания показват, че хората от Кловис са дошли от Североизточна Азия, като единственият им път оттам до Северна Америка минавал от Чукотка през ледените земи на Аляска – през замръзналия тогава Берингов проток, свързващ двата континента. Обществата постепенно се разселили на юг към Централна и Южна Америка. Дълго време учените считат, че хората от Кловис са първите хора, използвали оръдия на труда в Северна Америка. Тази теза обаче е опровергана с откриването на още по-стари каменни артефакти в коритото на река в Тексас. Археолозите датират откритията между 13 200 и 15 500 години. Тъй като артефактите не предполагат, че цивилизацията Кловис е съществувала като такава по-рано, отколкото се смяташе, затова учените предполагат, че е имало друга група хора, които са използвали различни видове инструменти. Тезите са, че може би тя е била заменена или еволюирала в културата Кловис. Инструментите на тази група от хора са много по-леки от тези, използван от хората от Кловис, което предполага, че те са били по-мобилни ловци и са се придвижвали бързо – съвсем различни от Кловис, които имали по-тежки инструменти.
